В исторически аспект корените на българското военно разузнаване може да се проследят още преди Освобождението в дейността на изградената от Апостола на свободата Васил Левски мрежа от тайни революционни комитети в страната и в подготовката и провеждането на Априлското въстание през 1876 г. По време на Руско-турската война (1877 – 1878) десетки българи събират и предоставят разузнавателни сведения.
Възстановяването на българската държава в края на ХІХ век и необходимостта да се защити териториалната ѝ цялост - особено на фона на нестабилната обстановка на Балканите, налагат институционализиране на военното разузнаване, определяне на неговите цели и задачи.
Първата стъпка в тази насока е приетият от Народното събрание Закон за устройството на въоръжените сили на Българското княжество, утвърден с Указ № 185 от 15.12.1891 г. на княз Фердинанд. Съгласно Закона към Канцеларията на Министерството на войната се формира специално звено за обработване на разузнавателната информация, получавана от българските дипломатически представители в чужбина. С друг указ на княз Фердинанд - № 176 от 27.12.1891 г., е създаден първият български орган за военна информация, наречен Учебно бюро. То има за задача да събира и обобщава сведения по военни въпроси, добити от открити източници и преди всичко от българските дипломатически агентства, и да информира щабовете и войските за новостите в чуждите армии с главно внимание на армиите на вероятните противници на Княжеството. Учебното бюро поема цялата информационна дейност в българската войска, включително издаването на сп. „Военен журнал”, в. „Военни известия” и др.
През 1891 г. се поставя началото на изграждането и на апарата на военните аташета на България (през юни е разкрита длъжност военен аташе в Белград).
Към средата на 90-те години в Българската войска постъпват офицери, завършили генералщабни академии и курсове във водещи европейски държави. Те притежават богати военна култура и знания, включително по въпросите на разузнаването и военното законодателство, което спомага за изграждането и развитието на българското военно разузнаване. По това време Щабът на армията получава военна информация от дипломатически, агентурни, открити и други източници, както и от освободителните организации и православните църкви, действащи в останалите под властта на Османската империя български земи.
През май 1903 г. се предприема следващата стъпка по изграждането на военното разузнаване - към Оперативното отделение на Щаба на армията на мястото на Учебното бюро се създава Информационно бюро. То получава и обработва сведенията от всички източници и органи, въпреки че официално са адресирани до Щаба на армията. Бюрото организира добиване и използване на информация от закрит характер. Постепенно нараства и броят на военните аташета.
Укрепването на държавността в България през първото десетилетие на XX век и започналата подготовка за война с Османската империя налагат създаването на структури, специализирани в добиването на информация по проблемите на отбраната. По това време в европейските държави към щабовете на армиите вече се изграждат разузнавателни органи.
Същото става и в България.
С Указ № 190 от 31.12.1907 г. на княз Фердинанд се създава Разузнавателна секция към Оперативното отделение на Щаба на армията.
Тя е първият специализиран орган за водене и ръководство на военното разузнаване в България.
На нея се подчинява апаратът на военните аташета.
Указът влиза в сила на 12.01.1908 г. по нов стил.
Тази дата е обявена с министерска заповед № ОХ-49 от 11.02.1997 г. за официален празник на българското военно разузнаване.
Държавното и военното ръководство на младата българска държава осъзнават значението на разузнаването в този важен за нея момент и поставят пред първата специализирана структура за военно разузнаване отговорни задачи, някои от които имат стратегически характер. Обявяването на независимостта на България на 22.09.1908 г. открива нови възможности за изграждане и укрепване на военното разузнаване, призвано да защитава териториалната й цялост и суверенитет.
Във войните българското военно разузнаване натрупва ценен боен опит и укрепва организационно. То получава бойното си кръщение по време на подготовката и воденето на Балканската и Междусъюзническата войни. Архивите свидетелстват, че то е осигурявало на държавното и военното ръководство изключително ценна информация.
По време на Първата световна война Разузнавателната секция се трансформира в отделение в състава на Оперативния отдел на Щаба на действащата армия. Към отделните армии и в щабовете на дивизиите се създават разузнавателни служби в състав двама-трима офицери. В хода на войната се използват разнообразни източници и средства за добиване на разузнавателна информация - местни жители, военнопленници, членове на организации, борещи се за национално освобождение, българските военни аташета и др. Особено активно е въздушното разузнаване - извършени са 932 самолетоизлитания за разузнаване от въздуха и за нанасяне на удари по важни обекти на противника.
Съгласно клаузите на Ньойския мирен договор Българската армия е съкратена на 20 000 души, спира се развитието на органите й за управление, Разузнавателната секция е разформирана. По силата на чл. 103 на договора България се задължава да не акредитира в чужда страна никаква военна, морска и въздухоплавателна мисия.
От началото на 1932 г. се пристъпва към възстановяване на позициите на военно-разузнавателната служба чрез заобикаляне на ангажиментите на Ньойския договор. През 1939 г. в навечерието на Втората световна война, след като със Солунската спогодба са отменени военните клаузи на Ньойския мирен договор, Разузнавателната секция към Щаба на войската възобновява дейността си. През 1940 г. тя е реорганизирана в самостоятелен Разузнавателен отдел на Щаба на войската (РО - ЩВ) с три отделения: РО-1 - външно разузнаване, РО-2 - вътрешно разузнаване и РО-3 - контраразузнаване.
През втората половина на миналия век българското военно разузнаване навлиза в мирновременен етап на развитие. В съответствие с новите реалности то постепенно се освобождава от наследените от военните години функции и задачи. Предприемат се мерки за усъвършенстването му в организационно-щатно и функционално отношение. Силно развитие получава агентурното разузнаване, дава се тласък и на радиотехническото и електронното разузнаване.
Непосредствено след 09.09.1944 военното разузнаване не претърпява радикални структурни промени. Съществено обаче се променят насоките на неговата дейност и характерът на задачите, които му се поставят. На първо време приоритет е участието в заключителния етап на Втората световна война. Активизира се изграждането на агентурна мрежа, подобрява се подготовката на личния състав. В хода на войната и през първите следвоенни години усилията са насочени към укрепване на оперативно-тактическото разузнаване. Към РО - ЩВ е придаден разузнавателен авиационен полк в състав три ескадрили, въоръжени със самолети „Фоке Вулф-189” и „Фазан” (КБ-11) за визуално разузнаване и пет „Дорниер” за аерофотографиране. В негово подчинение е и парашутен батальон, който се използва като пехотен, а личният му състав проявява изключителен героизъм.
След края на Втората световна война светът постепенно навлиза в периода на Студената война, което значително променя ролята на военното разузнаване. Разширява се дейността му зад граница и се разнообразява обхватът на поставените задачи.
През 1947 г. от състава на военното разузнаване се извеждат структурите, изпълняващи контраразузнавателни функции, които стават основа на новосъздаващото се военно контраразузнаване. РО - ЩВ се реорганизира в Разузнавателен отдел на Генералния щаб (РО - ГЩ), чиято задача е само водене на външно разузнаване. Дейността му се съсредоточава върху добиването на информация за нуждите на отбраната. Организационно включва две отделения - агентурно и информационно. Информационното отделение ръководи апарата на военните аташета и радиоразузнаването, анализира постъпващите сведения и изготвя информационни документи.
През годините на Студената война ролята на българското военно разузнаване нараства значително. Създаването на НАТО и Варшавския договор го поставя пред нови предизвикателства. То укрепва организационно, по-активно използва традиционните и възприема нови способи и методи на работа, важно място в дейността му заема нелегалното разузнаване.
Засиленото внимание на държавното ръководство към отбраната създава благоприятни условия за разрешаване на редица проблеми на военното разузнаване - организационното укрепване, нормативната база, регламентирането на взаимоотношенията с другите ведомства и институции в страната и материално-техническото и финансовото му осигуряване. Повишават се изискванията към подбора на кадри и се полагат значителни усилия по изграждането на система за подготовка и професионално развитие. Все по-широко в дейността му навлизат техническите средства, което позволява да се увеличат обемът, качеството и значимостта на добиваната информация.
От март 1950 г. РО - ГЩ вече е Разузнавателно управление на Генералния щаб (РУ - ГЩ). Неговата главна задача е да осигурява държавното ръководство и Министерството на отбраната с информация, необходима за осъществяването на отбранителната политика на страната и за изграждането и подготовката на въоръжените сили.
Времето от началото на Студената война до средата на 50-те години на миналия век е най-тежкият, изпълнен с рискове и драматизъм, период от дейността на военното разузнаване.
Важно значение за подготовката на кадри има откриването през есента на 1950 г. към РУ - ГЩ на училището за военни преводачи „Баба Тонка”. От 1951 г. в подчинение на Управлението преминава парашутно-разузнавателен батальон. Ускорява се развитието на оперативно-тактическото разузнаване. В същото време в армията се формира отделна разузнавателна ескадрила за оперативно разузнаване.
В края на 1958 г. на РУ - ГЩ се разрешава да организира резидентури зад граница и агентурно-оперативни пунктове за водене на външно разузнаване от територията на страната.
Отрядът за радиотехническо разузнаване, създаден през 1957 г., постепенно се превръща в отряд за радио- и радиотехническо разузнаване.
Реорганизира се и се превъоръжава разузнавателната авиация - формиран е разузнавателен авиационен полк в състав две ескадрили за тактическо и една за оперативно разузнаване.
Развитието на международната обстановка през 60-те години налага сериозни промени в организацията и дейността на военното разузнаване.
На мястото на отдел „Стратегическо разузнаване” се създават три агентурни отдела. На РУ - ГЩ се възлага ръководството на разузнавателната дейност на отрядите на Гранични войски. Развръщат се разузнавателни структури и към първоешелонните съединения, а към щаба на Военноморския флот - отряди за специално и радио- и радиотехническо разузнаване. Извършените организационни промени са насочени към подобряване на дейността на военното разузнаване и повишаване на възможностите му в съответствие със задачите по отбраната на страната.
През 70-те години чувствително се разширява дейността на стратегическото и оперативно-тактическото разузнаване. Нарастват възможностите на радиоразузнаването, обемът и качеството на информацията. Развитие получава и информационно-аналитичният сектор - численият му състав се увеличава значително, към него се създава и Информационен център, в който постъпват и се обработват текущи сведения и се изготвят ежедневни информационни документи.
За обучение на оперативния състав през 1972 г. към РУ - ГЩ се открива школа за подготовка на кадри, която по-късно получава статут на факултет на Военната академия „Г. С. Раковски”.
В състава на отрядите за радио- и радиотехническо разузнаване се включват органите за радиоразузнаване в УКВ диапазон. На тяхна база през 1973 г. се формира бригада ОСНАЗ, подчинена на РУ - ГЩ. Започва работата по организиране на разузнаването на някои спътникови линии за свръзки.
Под ръководството на Управлението се развиват специализираните разузнавателни войскови подразделения и части - през периода 1964 - 1975 г. в негово подчинение са парашутно-разузнавателен батальон и парашутно-разузнавателните бази.
През 80-те години на въоръжение в Българската армия постъпват нови самолети за тактическо и оперативно разузнаване, с което възможностите на разузнавателната авиация се повишават. По това време РУ - ГЩ е вече добре изградено в структурно отношение и има нормативно уреден статут. Разполага със задгранични органи в повече от 35 държави.
Демократичните промени в България през 1989 г. заварват РУ - ГЩ с натрупан богат опит в оперативната работа и в състояние да предоставя на висшестоящите инстанции и войските необходимата им информация, както и да разкрива своевременно евентуално възникване на потенциална заплаха за националната сигурност. Ползва се с авторитет пред ръководството на Министерството на отбраната, държавните институции, личния състав на Българската армия и обществеността.
Променената обстановка в страната се отразява и на военното разузнаване. То се реформира и дейността му се привежда в съответствие с политическите и военните реалности в глобален и регионален аспект. Изгражда се като модерно разузнаване с адекватни на новата среда на сигурност организация и функции и равностойно участие в разузнавателните общности на НАТО и ЕС.
От началото на януари 1992 г. РУ - ГЩ се трансформира в Управление за разузнаване и сигурност чрез обединяване на военните разузнаване и контраразузнаване. През септември 1992 г. органите за контраразузнаване са изведени от неговия състав и то се преобразува в РУ - ГЩ. Важен момент от реформирането на военното разузнаване е преминаването му в подчинение от началника на ГЩ на министъра на отбраната. Този акт е съобразен с промените в държавната политика в областта на отбраната, тенденциите в развитието на разузнавателните служби през ХХІ век и перспективите за пълноправно членство на Р България в НАТО и ЕС.
През 1999 г. на основата на РУ - ГЩ за кратко се създава Главна дирекция „Военна информация” в Министерството на отбраната
С постановление на Министерския съвет № 237 от 21.12.1999 г. Главна дирекция „Военна информация” от 01.01.2000 г. се трансформира в служба „Военна информация” с функции добиване, анализиране, съхраняване и предоставяне на държавното ръководство на информация от военнополитически, военнотехнически и военнонаучен характер. Правителството утвърждава Правилника за дейността на Службата.
В Генералния щаб се формира Разузнавателно управление (J-2), което осъществява методическо ръководство - чрез нормативни документи, указания и контрол, на разузнавателните поделения и органи на Българската армия.
В началото на ХХІ век Служба „Военна информация” успешно адаптира дейността си към изискванията, произтичащи от променената глобална среда на сигурност и от стратегическите цели на страната - интегрирането й в НАТО и ЕС. В този контекст приоритет придобиват задачите, свързани с: информационното осигуряване на държавното и военното ръководство на страната по въпросите на националната сигурност; борбата срещу международния тероризъм и другите асиметрични рискове и заплахи; осигуряването на информация в интерес на реформата в Българската армия, подготовката и участието й в многонационални операции; ефективното взаимодействие с разузнавателните служби на страните членки и с разузнавателните общности на двата съюза; разширяването на спектъра на източниците за добиване на информация; задълбочаването на аналитико-прогностичната дейност; активизирането на военнодипломатическата работа; поставянето на нова основа за подготовката на кадрите; въвеждането на модерни информационни технологии и системи за осигуряване на цялостния разузнавателен процес и др.
Служба „Военна информация“ става Служба „Военно разузнаване“
Законът за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване, приет от 44-ото Народно събрание на 22.07.2020 и публикуван в Държавен вестник (бр. 69/04.08.2020), прецизира функциите и задачите на военното разузнаване, в т.ч. на служба „Военна информация“, и променя името й на Служба „Военно разузнаване“.
office@dis.mod.bg
anticor@dis.mod.bg
София 1618, ул. “Ген. Стефан Тошев” №86