Енѝгма (на немски: Enigma; от гръцки: αίνιγμα [енигма] – загадка) е тип преносима шифровъчна машина, използвана за шифриране и дешифриране на секретни съобщения през 1920-те години.Енигма е използвана от началото на 1920-те години за търговски цели, както и във военните и държавни служби и учреждения на много страни, но най-широко разпространение получава в Националсоциалистическа Германия по време на Втората световна война. Затова под „Енигма“ най-често се разбира немският военен модел Енигма на Вермахта (Wehrmacht Enigma).

В миналото на военното разузнаване скритите камери са били ключов инструмент, използвани основно за тайно събиране на разузнавателна информация, контраразузнаване, както и за наблюдение на заподозрени в саботаж и подривна дейност лица. Те са помагали и в обучението на агенти чрез анализ на заснети материали. За да останат незабелязани, камерите са били умело прикривани в предмети от ежедневието като копчета, очила, чанти и химикалки, както и в такива сливащи се с околната среда.

Тайнописът (или стеганографията) в контекста на разузнаването представлява метод за скриване на съобщения в привидно безобидна информация, така че самото съществуване на тайното съобщение да остане незабелязано.Вместо да криптира съдържанието (както прави шифрирането), тайнописът прикрива факта, че изобщо има скрито съобщение.Тайнописът е бил особено ценен, защото при разкриване на класически шифър врагът знае, че е предадена информация, докато при тайнопис дори не се разбира, че комуникация е осъществена.

В миналото на военното разузнаване скритите отделения или скривалища, наричани тайници, са имали изключително важна роля. Те са се използвали за съхранение и предаване на секретни документи или предмети, съдържащи чувствителна информация, прикриване на шпионска техника като шифровъчни устройства, миниатюрни радиостанции или скрити камери, както и за комуникация между агенти чрез така наречените "мъртви пощи" (dead drops), където информация или предмет се оставят на предварително уговорено място.Тайниците са били вграждани в предмети като книги, обувки, писалки, мебели, дори тухли или кухи дървета.

Бинокълът е военно оптичнo устройство, предназначено за наблюдение и разузнаване на големи разстояния. Със своето прецизно оптично стъкло и здрава конструкция, той е използван от военнослужещите за наблюдение на противникови позиции, преглед на терен и стратегическо планиране. Бинокълът е не само жизненоважно средство за събиране на разузнавателна информация, но и незаменим инструмент в бойните действия, осигуряващ визуален достъп до важни цели и райони, често при лоши условия на осветеност.

Предавателят е техническо устройство, обикновено радиопредавател, използван за тайно и кодирано изпращане на разузнавателна информация на големи разстояния, като се цели избягване на засичане и разкриване от противника.

Шифровъчната машина е инструмент за защита на комуникацията чрез превръщане на разбираем текст в таен код, който може да бъде разчетен само от получател, притежаващ съответния ключ или настройки.

Документите, издадени на чуждо име, са били използвани за прикриване на самоличността. Те са служили като средство за оперативна безопасност, позволявайки на агентите да преминават граници или да осъществяват тайни мисии, без да бъдат разпознати. Използването на такива документи е част от по-широката стратегия за прикритие и дезинформация, целяща да затрудни разкритията от вражески разузнавателни служби.

Печати, използвани в миналото за различни нужди на военното разузнаване и отбраната на страната.