С Указ № 190 от 31.12.1907 г. на княз Фердинанд Информационното бюро се преобразува в Разузнавателна секция към Оперативното отделение на Щаба на армията. Тя е първият специализиран орган за водене и ръководство на военното разузнаване в България. На нея се подчинява апаратът на военните аташета. Указът влиза в сила на 12.01.1908 г. по нов стил. Тази дата е обявена с министерска заповед № ОХ-49 от 11.02.1997 г. за официален празник на българското военно разузнаване. Държавното и военното ръководство на младата българска държава осъзнават значението на разузнаването в този важен за нея момент и поставят пред първата специализирана структура за военно разузнаване отговорни задачи, някои от които имат стратегически характер. Обявяването на независимостта на България на 22.09.1908 г. открива нови възможности за изграждане и укрепване на военното разузнаване, призвано да защитава териториалната й цялост и суверенитет. Във войните (1912 - 1918 г.) българското военно разузнаване натрупва ценен боен опит и укрепва организационно. То получава бойното си кръщение по време на подготовката и воденето на Балканската и Междусъюзническата война. Архивите свидетелстват, че то е осигурявало на държавното и военното ръководство изключително ценна информация. В навечерието на Балканската война (1912 - 1913 г.) Разузнавателната секция влиза в състава на Оперативното отделение към Щаба на армията. Разузнавателна информация се добива главно от военните аташета, консулските представителства и граничните дружини. Широко се използва агентурното разузнаване, организирано още в мирно време. Не се пренебрегват и откритите източници. Редица документи показват, че военното ръководство е получавало своевременно актуална и пълна информация за хода на мобилизацията и съсредоточаването на противниковите войски. По време на войната в щабовете на отделните армии се формират разузнавателни секции към оперативните отделения. За добиване на сведения се използват източници сред българското население и доброволчески чети. С цел осигуряване на по-голяма ефективност на добитата информация и своевременното й предоставяне значително внимание се обръща на мобилността на войсковите разузнавателни подразделения. В състава на конната дивизия е формиран разузнавателен ескадрон, а в пехотните дивизии - конни разезди. По време на Одринската операция разузнаването се води с всички сили и средства, с които разполага Българската армия. За първи път успешно се води въздушно разузнаване (визуално и частично чрез фотографиране), като за целта се използват 29 самолета и два балона. Правят се и първите опити за радиосмущения, организират се подслушване и прехващане на чужд радиообмен, приемат се бюлетини от радиостанциите на международните агенции и от противникови войскови радиостанции - на практика се пристъпва към водене на пълномащабно радиоразузнаване, което е принос в световната военна история. По време на Междусъюзническата война (1913 г.) Разузнавателната секция е подчинена на Оперативното отделение към Щаба на действащата армия. По време на Първата световна война (1915 - 1918 г.) Разузнавателната секция се трансформира в отделение в състава на Оперативния отдел на Щаба на действащата армия. Към отделните армии и в щабовете на дивизиите се създават разузнавателни служби в състав двама-трима офицери. В хода на войната се използват разнообразни източници и средства за добиване на разузнавателна информация - местни жители, военнопленници, членове на организации, борещи се за национално освобождение, българските военни аташета и др. Особено активно е въздушното разузнаване - извършени са 932 самолетоизлитания за разузнаване от въздуха и за нанасяне на удари по важни обекти на противника. Съгласно клаузите на Ньойския мирен договор Българската армия е съкратена на 20 000 души, спира се развитието на органите й за управление, Разузнавателната секция е разформирана. По силата на чл. 103 на договора България се задължава да не акредитира в чужда страна никаква военна, морска и въздухоплавателна мисия. От началото на 1932 г. се пристъпва към възстановяване на позициите на военно-разузнавателната служба чрез заобикаляне на ангажиментите на Ньойския договор. През 1939 г. - в навечерието на Втората световна война, след като със Солунската спогодба (1938 г.) са отменени военните клаузи на Ньойския мирен договор, Разузнавателната секция към Щаба на войската възобновява дейността си. През 1940 г. тя е реорганизирана в самостоятелен Разузнавателен отдел на Щаба на войската (РО - ЩВ) с три отделения: РО-1 - външно разузнаване, РО-2 - вътрешно разузнаване и РО-3 - контраразузнаване. Военното разузнаване се снабдява с нова техника за подслушване на телефонни разговори. През 1942 г. към специалния свързочен полк на РО - ЩВ се сформира радиотехническа дружина, с което се полагат основите на съвременното българско радиоразузнаване. Преди включването на България в заключителната фаза на Втората световна война РО - ЩВ е окончателно изграден разузнавателен и контраразузнавателен орган. В него работят офицери и служители, които притежават солидни знания и умения и богат опит в използването на разузнавателните средства, методи и форми на работа. |
