САЙТЪТ Е В ПРОЦЕС НА АКТУАЛИЗАЦИЯ
НАЗАД СЪЗДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ
 

Майор Тодор Марков
(21.09.1907 - 07.06.1910 г.)
Началник на Разузнавателната секция към Оперативното отделение на Щаба на армията.

   В исторически аспект корените на българското военно разузнаване може да се проследят още преди Освобождението в дейността на изградената от Апостола на свободата Васил Левски режа от тайни революционни комитети в страната и в подготовката и провеждането на Априлското  въстание през 1876 г. По време на Руско-турската война 1877 - 1878 г. десетки българи събират и предоставят разузнавателни сведения.

   Възстановяването на българската държава в края на ХІХ век и необходимостта да се защити териториалната й цялост - особено на фона на нестабилната обстановка на Балканите, налагат институционализиране на военното разузнаване, определяне на неговите цели и задачи.

   Първата стъпка в тази насока е приетият от Народното събрание Закон за устройството на въоръжените сили на Българското княжество, утвърден с Указ № 185 от 15.12.1891 г. на княз Фердинанд. Съгласно Закона към Канцеларията на Министерството на войната се формира специално звено за обработване на разузнавателната информация, получавана от българските дипломатически представители в чужбина. С друг указ на княз Фердинанд - № 176 от 27.12.1891 г., е създаден първият български орган за военна информация, наречен Учебно бюро. То има за задача да събира и обобщава сведения по военни въпроси, добити от открити източници и преди всичко от българските дипломатически агентства, и да информира щабовете и войските за новостите в чуждите армии с главно внимание на армиите на вероятните противници на Княжеството. Учебното бюро поема цялата информационна дейност в българската войска, включително издаването на сп. „Военен журнал”, в. „Военни известия” и др.

   През 1891 г. се поставя началото на изграждането и на апарата на военните аташета на България (през юни е разкрита длъжност военен аташе в Белград).

   Към средата на 90-те години в Българската войска постъпват офицери, завършили генералщабни академии и курсове във водещи европейски държави. Те притежават богати военна култура и знания, включително по въпросите на разузнаването и военното законодателство, което спомага за изграждането и развитието на българското военно разузнаване. По това време Щабът на армията получава военна информация от дипломатически, агентурни, открити и други източници, както и от освободителните организации и православните църкви, действащи в останалите под властта на Османската империя български земи.

   През май 1903 г. се предприема следващата стъпка по изграждането на военното разузнаване - към Оперативното отделение на Щаба на армията на мястото на Учебното бюро се създава Информационно бюро. То получава и обработва сведенията от всички източници и органи, въпреки че официално са адресирани до Щаба на армията. Бюрото организира добиване и използване на информация от закрит характер. Постепенно нараства и броят на военните аташета.

   Укрепването на държавността в България през първото десетилетие на XX век и започналата подготовка за война с Османската империя налагат създаването на структури, специализирани в добиването на информация по проблемите на отбраната. По това време в европейските държави към щабовете на армиите вече се изграждат разузнавателни органи.

   Същото става и в България.

   НАЗАД